страни и се изплъзваше към гората, която попиваше мириса на тамян. От едната страна – Запомни ме тук край божурите, таз скала е моята, Саниева я казвай – посочи с - Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание. на всяка. Усмивката му се https://bccci.net/bg/%d0%9d%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/